Не мога да гостувам на Кръпка.
Телевизия Скат . Пристигнахме с такси. Саудчекът не беше започнал въпреки, че закъсняхме с близо час / с Еци- бас и вокал/. 
Три и половина. Нашата стара банда. Едно време идеята беше добра, а сега... сега не ми се мисли за рок и рокендрол, потен негърски влус, всякакви бясно крещящи метали и т.н. Някога имах тази потребност. Вече не искам да свивам юмруци и да раздирам мрака с зловещ сауд. 
Мотото на БГ блусаря е "още сме живи"... нямам думи. Събират се, да си напомнят, че са живи. "Рокендролът е жив" ... Жив.
Чуствам се умрял с този живичък рок. 
... иначе звездите са си звезди - страдащи от фенки. 
Избягах от Скат 10 минути преди предаването. Избягах и дишах дълбоко.
На никой нищо не можех  да обясня, защото никой неискаше нищо да чуе.
Иначе те си свириха без мене, което доказва, че никой не е незаминим. Даже името ми  по телевизеята казаха. Казаха, че съм избягал със зелена бутилка и можело даже да се върна. Не се върнах. Избягах като гъс...
По-късно Павлета се обади в ефир и поръча на Еци бира като идва да си пием. Той попита за мен. Павлета се изсмя. След това стана тихо. Даже някой въздъхна леко.
Немога да гостувам на Кръпката в Скат.
Страхотно... перфектен/ би казал Тома/ кеф.