По ми допада паметта на камъка. Или на дървото.
Можеш да я усетиш. като ги прегърнеш, или като бавно прокараш пръсти по тях.
Водата по-скоро може да отмие спомени и преживявания. отнася ги някъде - незнайно къде. или ги предава на тези, същите дърво и камък.
Те са пазителите.

ако говорим за скулптура...

Художниците, съм забелязала, обичат да съчетават две абстракции ( водата в изкуството често не става за пиене сиреч). Не казвам че корковите сандали на водата или абаносовите чехли на паметта е по-добре, но как ще запомниш ПАМЕТТА НА ВОДАТА?
После има и друго, точно с тази фраза, виж: "Все пак в последно време във физиката са започнали да навлизат нови теории, като тази за намагнитизираната вода, която има памет например. В Русия е била защитена първата докторска дисертация за паметта на водата. Широката публика (в това число и учените) обаче почти нищо не знае за това сензационно събитие"
Виж и това: http://www.watermessage.hit.bg/

Това, за паметта на водата, нещо хич не мога да го възприема.
За намагнетизираната, йонизираната и прочие вода - да. Ама че ще напиша някакви думучки на листче, ще го лепна на бутилката и ще стане чудо...
То ако е вярно, само от хилядите фрази по етикетите на всички напитки би трябвало да сме се побъркали от въздействието на вложения /или липсващия/ смисъл.
Накратко - нещо не ми пасва тази дрешка.
Съжалявам!

Ако искаш да е за пред хората, да знаеш, че е много клиширано вече...остъргано

Ми, тя и слънчевата светлина а клиширана!