когато светнат на баба ми луната

ставам мек като филия, но стига, стига

наливам си и пия, но  какво от тва

идеята за утре ме разбива

ти се псуваш и скубеш коси,

но без коса остана тъпата ти тиква

вечеря, свещи съвестта говари

дал Бог съвест, но и със това се свиква

с пиянска походка

гарнирана с водка след нея вървя

и влюбени двойки

във мене се блъскат в нощта

не аплодирайте

не ръкопляскайте

щото боли

с шепа отчаяни клоуни

бърша сълзи

та загасете, моля ви на баба ми луната

нямам нерви да я издържа

лунната пътека не мога да уцеля

ще падна, ще се удавя

кривогледото ми подсъзнание се гърчи

като девица ми се цупи

аз съм продукт със баркод на задника

искам някой да ме купи

да потанцуваме,

да си щипкаме бузките искам сега

ний кротки сме агънца

и блеем във тази гора

над нас са блеснали житата

окъпани от топъл дъжд

кой нарисува тази дъга

оранжево небето

оранжево морето

в тази гора...нашата гора...

и ний вървим, вървим, вървим...

в нашата гора...

стига...